В Европа днес, въпреки дългогодишните кохезионни политики и програми за намаляване на социалното изключване и на маргинализацията както на национално, така и на европейско ниво, нивата на дълбока и постоянна бедност нарастват.
Това подхранва социалните разделения и политическата поляризация, които характеризират повечето общества в днешния модерен свят. България не прави изключение.
В по-глобалния общ контекст, живеем в период на ускорена промяна маркиран от множество кризи.
- Екология: общата консумация на ресурси надвишава капацитета за регенерация на планетата Земя с повече от 1,5 пъти. Природните бедствия се увеличават, без да има надеждни начини за осигуряване на 1,5C.
- Финанси и икономика: Концентрацията на богатство и неравенства е все по-зашеметяваща, като най-богатите 1% притежават повече от най-долните 90%, а крайната бедност се увеличи през 2020 г. за първи път от 25 години. Повечето пари се движат по повърхностни и непродуктивни начини, а международната търговия, като част от реалната икономика, е едва 1,4% от глобалните валутни транзакции.
- Политика: кризата на легитимността и управлението се вижда както по ниската избирателна активност по целия свят, така и по все по-трудното съставяне на работещи и трайни управленски коалиции навред. Междувременно, механизмите ни за координация разчитат прекалено много на пазарните механизми и са отделени от кризата, засягаща Общото благо – колективните цели на благоденствие, от които сякаш се на момента отдалечаваме.
В основата на всичко това стоят социокултурни модели на страх и стеснено морално въображение.
Очевидно достигаме границите на настоящите парадигми на мислене и съществуване в света.
Това, от което се нуждаем, за да се свържем наново с целите на общото благоденствие, са нови социални технологии за разширяване на съзнанието.
Технологии, подкрепящи ни да преминем към по-приобщаващи идентичности, и да развием:
- По-широко социално въображение: Нужно е да създаваме и разказваме нови истории, с които да можем да създадем и да прегърнем една по-разширена, по-приобщаваща версия на „ние“. Нужно е да водим здравословен диалог, да засилваме уменията си за внимание и дълбоко слушане. Нуждаем се от водачество, основано на смелост и благопристойност.
- Нови модели на сътрудничество: Нуждаем се от съвместни процеси на опознаване и действие които не само привличат заинтересованите страни от различни сектори, но и насърчават нови начини да бъдем заедно и да принадлежим към обществото. Начини, които не изискват от нас да отцепяме части от себе си и да оставяме различията си пред входната врата. Такова сътрудничество би довело до нови социални модели на организация, надхвърлящи традиционните йерархии.
- Нуждаем се също така от актуализирани икономически модели, уповаващи се на ценностите на справедливостта, сътрудничеството и солидарността, които предлагат социална защита за всички, без да прекрачват планетарните граници.
Преминаването отвъд старите модели на растеж също приканва нови модели на благотворителност, фокусирани върху прилагането на ресурси за най-доброто тук и сега, надхвърляйки митовете за нуждата от вечното съществуване на определени филантропски организации.
Подобен преход изисква фундаментална промяна в начина на мислене, един холистичен поглед към човешката същност и към основата на нашето благополучие.
Благосъстоянието е свързано с целия човек. То обхваща четирите основни вида интелект присъщ на човека и неговото тяло, разум, сърце и воля, както и взаимосвързаните физически, умствени, емоционални и духовни способности и потребности на човека.
Истински благоденственото общество е обществото, което защитава и насърчава благосъстоянието на всички свои граждани.
Тази ориентация вече е добре установена на глобалната сцена. Така например комплексните показатели за човешко развитие като тези ПРООН, които отчитат, че растежът сам по себе си не е значима мярка за обществено благосъстояние и просперитет. Или надлъжните данни за общественото неравенство, които показват, че благосъстоянието нараства с материалния просперитет, но само до определен момент; и че ясно изразените неравенства в обществата подкопават тяхната сплотеност и демократична основа.
По-конкретно, през последното десетилетие Томас Пикети убедително разкри ролята на идеологията и политическите наративи в поддържането на неравенствата, с пагубни ефекти върху широкообхватния просперитет и сплотеност.
По стъпките на тази основополагаща работа, инициативата Inner Development Goals или Вътрешни Цели на Развитието хвърля светлина върху действителния набор от умения и способности, необходими за ефективното разрешаване на сложните предизвикателства на бедността, неравенството и социалната поляризация.
Инициативата отразява осъзнаването, че вътрешното и външното винаги са свързани – това схващането е основополагащо за системното мислене. То е свтрзано и с разбирането, че способностите често са свойства на системи, а не на индивиди. Следователно, за да се придвижим към практическа промяна, ние трябва да обърнем внимание на сляпото петно в управлението на глобалните цели за устойчивост, като развием зрялост и способности както в индивидите, така и в колективите.
Успехът ни в напредъка по глобалните цели за устойчивост зависи от тези умения.
Интегрален подход към социалното сближаване
Интегралният подход ни помага да преминем от теория към практика, допринасяйки за по-устойчиви колективни резултати.
Започва с осъзнаването, че нашите вътрешни конфликти и кризи в отношенията ни са свързани: колкото повече се откъсвам и маргинализирам вътре в себе си, толкова повече се противопоставям на „другите“ в обществото. И колкото повече се увеличава поляризацията на социално ниво, толкова повече тя „расте“ вътре в членовете на обществото. Понякога като бучки от „нелоялни“ клетки. Като нарушено равновесие в една екосистема.
Интегралният подход признава присъщата цялост на живия свят. През тази призма социалното сближаване е нещо повече от намаляване на материалната бедност, то е свързано със силата на взаимоотношенията в обществото, и с принадлежността.
Следователно решението трябва да се преследва както на индивидуално, така и на колективно ниво, както вътре, така и навън, чрез разширяване на съзнанието и разкриване на нови социални модели на организация.
За Фондация „Гергина“ интегралното социално развитие е свързано с личните и колективни процеси на работа към социалната справедливост. Осъзнаваме взаимовръзките и подкрепяме преодоляването на социалното потисничество извън нас – това, което диагностицираме като бедност и маргинализация, и вътре в нас – това, което диагностицираме като болест.
Ние работим, за да помогнем на хората да преодолеят потискащата хватка на моделите на страх, съществуващи както вътре в нас, в нашата култура, така и тези, които се превеждат на системно ниво чрез социалните, политическите и икономическите институции, които сме създали.
Нашата работа както за цялостно здравеопазване, така и за социално сближаване е работа на освобождение.
- Въвеждаме и експериментираме с интегрални модели на интервенция, които комбинират работа с хора и общности във всичките им различни аспекти – психодинамични, когнитивни, социокултурни и физически нива.
- Създаваме условия за обмен, които дават възможност на хората, с които работим, да осъзнаят своята многоизмерност и да изживеят пълния си потенциал.
- Подкрепяме общественото благополучие чрез работа с колективните травми и разширяване на кръга на човешката загриженост.
Истинската многоликост в обществото изисква от нас да приемем и да се грижим за собствената си вътрешна многоликост.