Интегралното здраве означава цялостност и равновесие между тяло, ум, сърце, и воля. Включва човека, неговите социални връзки в общността, и връзката със земята и системата.
Интегралното здраве взема предвид ограниченията, присъщи на начина, по който днес са организирани както конвенционалната здравна система, така и секторът на комплементарната (допълнителната) и алтернативната медицина (CAM).
Прекомерното уповаване на стандартната западна медицина на физическите симптоми на болестта е довело до фрагментация между дисциплините и пренебрегването на социалните, културните, емоционалните и духовните аспекти на болестта, и това често води до неуспех в лечението на хората по холистичен начин.
Конкретно в онкологията в резултат от нарастващата специализация и интензивния фокус върху физическите образувания се появява една нова дисциплина, наречена психоонкология, която се опитва да функционира като компенсация за липсващия фокус върху емоционалните, психологическите и духовните нужди на хората.
Въпреки напредъка на науката, с повече от век медицински открития, основните въпроси остават без отговор. Какво кара раковите клетки да започнат да растат и какво ги кара да спрат, все още е до голяма степен неизвестно.
В скорошната си пионерска работа върху клетъчната медицина и книгата Песента на клетката, водещият онколог Сидхарта Мукерджи от Колумбийския университет пише за ограниченията на настоящите биомедицински изследователски подходи и тяхното присвояващо съсредоточаване върху генното секвениране. „Секвенцията е съблазняване. Това са данни, а не знания“, споделя той.
Мукерджи говори за необходимостта от по-нататъшно изследване на контекста на раковите клетки като начин за извличане на клинично полезна информация. Под контекст той има предвид не само мутациите, които носи раковата клетка, но и самата ѝ идентичност – къде живее и расте, нейният произход и път на развитие, хранителните вещества, които я поддържат, и съседните клетки, от които зависи.
Това със сигурност говори за необходимостта от по-холистично изследване на предизвикателствата.
ВЗАИМОСВЪРЗАНИ ФАКТОРИ НА БОЛЕСТТА
Същото ограничение обаче се отнася до практиката на голяма част от сегашната комплементарна и алтернативна медицина.
Докато подходите на комплементарната и алтернативната медицина към лечението са теоретично холистични, на практика те често се прилагат с частичен фокус, свързан със специфичния опит или обучение на даден специалист. Така за съжаление те често се оказват твърде ограничаващи, за да осигурят надеждно алтернативно лечение на сериозно физическо състояние, каквото например е ракът.
Това е така въпреки широката им популярност и нарастващата база от доказателства и признаването на интегративната онкология на Европейско ниво.
Докато интегративната онкология се опитва да надгради базовите биомедицински терапии на конвенционалната медицина с допълнителни холистични терапии, тя се явява като един вид мостово устройство към интегралния подход.
Интегралният подход от своя страна обединява тези различни парадигми в един взаимносъгласуван възглед за здравето.
Интегралното здраве признава стойността и се стреми да синтезира знанията и доказателствата, извлечени както от стандартната специализирана медицина, така и от подходите на CAM, във взаимосвързана мрежа от взаимно обогатяващи се подходи. Изцелението в крайна сметка се крие в самата ни способност да съвместяваме в себе си привидно изключващи се и несъвместими гледни точки и разбирания.
Интегрирайки сферите на човек, култура и системи, интегралният подход мисли в екосистеми, базирани на процеса на осъзнаване.
В същия дух Мукерджи предполага, че интегрирането на „атомизма“ и „холизма“, съответно присъщ за областите на генетиката и клетъчната биология, може да създаде пробив в клетъчната медицина.
Това онагледява и транзицията от биомедицинския към биопсихосоциалния и холистичния модел на здравето, която би могла да ни позволи достъп до един по-широк спектър от знания, помагащ ни да формираме истинска диагноза, и да отвори нови насоки за лечение.
Интегрална диагностика и грижа
Думата диагноза идва от гръцкия префикс dia, което означава пълен или задълбочен, и гнозис, или знание.
Диагностичният процес цели събирането и сортирането на информацията и интерпретирането ѝ, за да се достигне до диагноза. След това лечението се определя въз основа на конкретната диагноза.
Процесът може да се представи като
Информация >>> Диагноза >>> Лечение
Ако вземем само първичния физически набор от признаци и симптоми като информация и ги сведем до диагноза, голяма част от значението, свързано с човека, се губи в процеса.
Това е действителна и правдоподобна критика, която често се отправя срещу конвенционалната алопатична медицина, която се фокусира върху диагностицирането или изключването на болести, и съответно се ограничава до физически причини и физически интервенции като лекарства, хирургия, радиационни технологии и поведенчески промени.
За разлика от това, повечето холистични подходи включват широки елементи на ума, тялото и духа, и съответно разглеждат менталните, емоционални и духовни нужди на човека, но и са склонни да бъдат по-фокусирани върху лечението, и по-малко върху оценката.
Както пише известният онколог Сидхарта Мукерджи, за съжаление думата холизъм е „научно осквернена“ и често се използва като „синоним на смесването на всичко, което разбираме, в неправилно работещ блендер с меки остриета“.
От интегрална гледна точка редукционизмът може да се разглежда като фокусиране върху дърветата, а холизмът като фокусиране върху гората.
Интегралният подход към здравето обединява тези два аспекта в една обща история. Частта, цялото, взаимовръзките и взаимоотношенията между тях принадлежат към една и съща индивидуална история и ни дават най-широката картина и спектър от знания.
Именно тези взаимоотношения споменава Мукерджи, когато разяснява, че сме изучили гората и можем да идентифицираме различните видове растения; но това, което все още ни липсва, са песните, които се движат между дърветата.
„Песента“ е метафора за екологията, взаимосвързаността и сътрудничеството. Това е разбирането за клетъчни екосистеми, което води до представянето на рака като „разстройство на вътрешната хомеостаза“ и една „объркана екология“.
Как би могло подобно разбиране да помогне за разширяването на обхвата от лечения, които можем да предвидим и приложим за в бъдеще при онкологичните грижи?
* Кредит и вдъхновение от Песента на клетката от онколога Сидхарта Мукерджи и Health Wisе на д-р Виктор Акиста.